Предпоставки

Нагоре Живот Цитати Предпоставки Материали Хипер-връзки

 


 

Образци

Калкута - град на бедността и радостта

Майка Тереза помага на най-бедните сред бедните. Такива е имало и има в Калкута достатъчно. Този същевременно впечатляващ и ужасяваш град образува фона, предпоставките за делото на Майка Тереза и нейната любов към ближния. Следните два текста предоставят едно впечатление от Калкута:

Текст 1: Калкута - метрополия в криза (Немско - индийско общество Заксен Анхалт)

Текст 2: Град на бедността и радостта (Кирстин Венк, в-к Berliner Morgenpost)

Калкута - една метрополия в криза

"Защо да не напишем едно стихотворение за боклук, който Господ изхвърлил и нарекъл Калкута. Как гъмжи, вони и живее, и става все повече." Гюнтер Грас, на когото принадлежат тези думи, не е единственият, който описва едновремешната британско-индийска столица с нейните естетични, морални и психически граници. Още първият генерал-гувернатор на Калкута, Робърт Клив, вижда в града най-разпадащото се място в целия свят. Махатма Ганди го описва като умиращ град, за индийско-карибския писател Найпаул Калкута също е град без бъдеще, когато той пише: "Всички негови страдания са страдания на смъртта. Всъщност не познавам друг град, който да е така безнадежден."

[Начало на страница]

Почти всяко описание на големия милионен град на така наречения Трети свят би могло да носи подзаглавието "Метрополия в криза". Но с нито един друг град представата за бедност, болест, мизерия и смърт, не е така тясно свързана, както с Калкута, столицата на индийската съюзна държава Западна Бенгалия. Културният шок, който изживява западният посетител, е смазващ - в пълния смисъл на думата, защото бедността и хаосът обземат всички сетива. Това може би е допринесло за това, телевизии, писатели или журналисти да са информирали повече за Калкута, отколкото за други градове - за ужас на индийците, които се оплакват от това, че на Запад се представят само негативните страни на тяхната страна. Така те гледат и на присъждането на Нобеловата награда за мир на Майка Тереза, която дотогава е непозната в Индия, която насочва световното внимание върху сенчестите страни на Калкута, както и филма на френски бестселър, който описва живота в предградията на Калкута, първоначално е забранен от правителството, защото е пълен с много промени, и от първоначалната книга не е останало почти нищо.

Още по-чувствително реагират самите граждани на Калкута - има се предвид бенгалската средна класа и интелектуалците. Когато Раджив Ганди нарича Калкута "умиращ град" и влияе по този начин върху мнението на много индийци, той предизвиква вълнения и дълги дебати в парламента на Западна Бенгалия. Гражданите на Калкута действително обичат своя град и приемат с примирение рушащите се жилища, потискащата теснота, недостатъчното водоснабдяване, мръсотията, ежедневната липса на ток, препълнените от десетилетия автобуси на градския транспорт. За тях Калкута е най-индийският от всички градове в Индия.

[Начало на страница]Начало на страница]

Тази Калкута, която днес ни демонстрира проблемите на градското развитие в Третия свят, е вторият по големина град на британската световна империя до независимостта и разделянето на Индия от Лондон, най-големияти най-богат град на Индия, нейното най-важно пристанище и най-важният индустриален център. Бил е колониален град par excellence, мостът на британците в Индия, от който се е експлоатирало във вътрешността на страната, същевременно и предимство за индийския елит в Калкута.

Обедняването на районите във вътрешността и увеличаването на населението привличат в града обедняло население от вътрешността. Напливът на нови заселници се подсилва още повече след разделянето на Индия с бежанци от източна Бенгалия. Но стопанството в града е в стагнация и не предлага повече нови работни места, така или иначе крехкото равновесие между брой на население и жизнени възможности в града е нарушено съвсем. Плануван някога от британците град с максимален брой на населението от 1 милион, днес се е превърнал в кошмар и се пука по шевовете. В продължение на 30 години броят на населението нараства от 4,4 милиона през 1961 на над 12 милиона души днес. Както при езеро, което не може да приеме прекалено много чужди вещества, се стига до катастрофата на Калкута.

Драматичните последсвия на тази британска смесица от прекалено голям растеж на населението и икономически проблеми днес са видни на всяка крачка. Заедно с Делхи Калкута спада към седемте градове в света с най-замърсен въздух. Убийственият, задушаващо горещ климат, заедно с наситения с газове въздух са причина за това, почти половината от населението да страда от бронхит, възпаления на дробовете, туберкулоза и други заболявания на дихателните пътища. Както във въздуха, така и във водата се съдържа олово, защото тръбите от градската водна мрежа са още от предишния век. Така или иначе, само половината от жителите са включени в тази мрежа. Канализация има само в центъра на града, всяка година улиците се наводняват с мръсна вода. Рушащата се електрическа мрежа на този фон вече не вълнува никого.

[Начало на страница]Начало на страница]

Най-впечатляващи са последиците от безнадеждното нарастване на населението. На един квадратен километър живеят повече от 30.000 души. Две трети от населението на Калкута живеят в официални, признати от правителството райони, така наречените Bustees. За приблизително 3 Евро на месец те обитават примитивни колиби от глина, ламарина и стари дървени дъски. Тесните социални връзки и малкото санитарни съоръжения определят жителите в тези Slums като привилигировани. След тях идват т.нар. Squatters, които живеят при ужасно примитивни жизнени условия в направении от плат и пластмаса навеси, които прикрепят към стените на къщите през ноща. В най-отвратително положение са около един милион души, които притежават освен желязна купа, изцапан от мръсотия дюшек. На входове, стълбища, до купища с боклуци или отворени канали, между плъхове и болни кучета те едва свързват двата края на своето съществуване.

Шум, воня, масова бедност и познатият избухлив темперамент на Бенгалия превърнаха Калкута в място на "вещици". Никъде другаде както тук агресивното настроение не е така силно изпълващо въздуха. И в същото време! Калкута, този кошмарен град, сякаш кипи от живот. Оптимизъм, виталност, хумор, творчество характеризират жизнената философия на бенгалците, с това се има предвид желанието за живот, което се усеща на фона на катастрофата. Тук, както никъде другаде в Индия, се празнува така открито, дебатира се интензивно и полемично. Това, което днес мисли Бенгалия, утре прави цяла Индия, това гласи една индийска поговорка. Родината на първият индийски носител на Нобеловата награда, Rabindranath Tagore, градът на философите Ramakrishna, Vivekananda, и Sri Aurobindo, крепостта на индийските интелектуалци и революционери е метрополията на културата и изкуството на целия субконтинет. Никъде другаде не се прожектират повече филми, четат се стотици литературни списания, има стотици театри, голяма част от тях с актьори-аматьори, всяка година се състои изложение на книгата с над два милиона посетители, повечето от Калкута и много други, които въобще не могат да си позволят книга. На кратко: духовен живот както никъде другаде в Индия. Независимо колко често Калкута през последните десетилетия е била пред пълна разруха и провал, бенгалците са горди със своята столица.

[от: Немско-индийско общество Саксен Анхалт, http://www.dig-sa.de/kalkutta.htm]

[Начало на страница]

Град на бедността и радостта

На малките печки на въглища жените готвят ориз в консервени кутии, деца се боричкат сред купища хранителни отпадъци, кучета и големи черни птици чакат да остане нещо и за тях. На улиците през гъстия въздух път си провират стари коли, дрънчащи автобуси и раздрънкани рикши.

Калкута, столицата на индийската провинция Западна Бенгалия, е море на бедността. И потокът, който представляват идващите от околностите бедни, не стихва. Никой не знае с точност, колко милиона души наброява най-голямата и най-млада метрополия на Индия. Най-малко това са 11 милиона, ежедневно към тях идват и около 2000 души, които си търсят местенце сред препълнените тротоари.

Сред тази бедност Майка Тереза открива своя орден на "Мисионерите на любовта към ближния". Монахинята дава на гладните топла храна, на умиращите - легло, и най-важното, тя им дава съчувствие и се превръща в част от тяхната съдба.

[Начало на страница]Начало на страница]

Домът на ордена се намира в сива каменна постройка непосредствено до храма на Богинята Кали. В миналото хората са й принасяли жертви; днес индуистите изгарят своите мъртъвци пред храма на брега на Hugli, ръкав от свещената река Ганг.

Някогашното рибарско селище е получило името си от името на богинята Кали, това е споменато за първи път от бенгалски поет през 1495. От селото се ражда пристанищният град Калкута, основан през 1690 от англичани като център на Източно-Индийска търговска компания. От 1773 до 1912 Калкута е столица на Британска Индия. През колониалното време започва стопанското израстване на града. Възникват английски постройки с индийдски елементи, като Victoria Memorial. Повечето тогавашни вили днес не са запазени. С надеждата, да намерят работа, през1 914 все повече хора от околностите и вътрешността се преместват в големия град. Голяма вълна от бежанци нахлува в Калкута, когато мюсулмански Пакистан (Източен Пакистан днес е Бангладеш) се разделя от Индия след тежки борби.

Калкута не е само "умиращ град", както някога я нарича Раджив Ганди, последният премиер-министър на династията KNehru-Gandhi. Калкута е и център на индийските интелектуалци и творческия авангард. В града "на радостта" живее и френският писател Dominique Lapierre, който пише в своя бестселър, че в потъналите в бедност квартали той е намерил толкова много любов, съчувствие и щастие, както никъде другаде по света.

[Кирстин Венк, в-к Berliner Morgenpost от 15 септември, 1997]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.