Живот

Нагоре Живот Цитати Предпоставки Материали Хипер-връзки

 

Кратка биография


 

Образци

Ицхак Рабин – от войник до носител на Нобеловата награда за мир

Преглед:

1

Родителите

2

Младостта на Рабин

3

Следването

4

Първи стъпки в армията

5

Рабин и войната за независимост

6

Понататъшният път на Рабин в армията

7

Шеф на Генералния щаб по време на шестдневната война

8

Посланик в САЩ

9

Рабин като министър на отбраната

10

Рабин става министър-президент

11

Завръщане в политиката

12

За втори път министър-президент

13

Нобеловата награда за мир

14

Убийство

[Начало на страница]

Родителите:

Бащата на Рабин Nehemia Rubitschow е роден през 1886 в Украйна. Много рано той трябва да се грижи за собствената си и тази на семейството му прехрана, защото баща му умира твърде рано. Като млад работник той за първи път се докосва до социалистическата и проф-съюзна работа. През 1904 той се изселва в САЩ. Като всички имигранти той също трябва да остане за няколко дни на прочутия остров на преселниците Ellis Island до Ню Йорк, докато получи право да влезне в САЩ. Rubitschow работи като продавач на вестници и хлебар, като накрая дори следва в Чикагския университет. Nehemia все повече се развива в убеден ционист. Когато британското правителство праща еврейски доброволни батальони за превземането на Палестина, той веднага се записва. Отказано му е поради физическа непригодност.

При друг подбор той се пробва под името Рабин, което му хрумва спонтанно. При този втори опит Nehemia има повече късмет и се задължава в служба на 38-я отбранителен режим на Негово Британско Височество. По това време целият по-късен израелски елит служи в британски части на по-ниски постове. Nehemia Rubitschow, вече Рабин, е разпределен в Ерусалим, където отдавна съществуват конфликти между евреи и араби. При тези обстоятелства той се запознава със своята бъдеща съпруга Роза Коен.

Роза е родена през 1890 в белоруския Мохилев. Баща й е заможен и ултра-ортодоксален евреин. Роза учи в женска гимназия и се присъединява към социалистическото движение. С първия кораб, който трйгва от Беларус към Палестина, тя стига до "обетованата земя". "Руслан", на който се намира Роза, представлява еврейския елит ("Mayflower"). Много по-късни израелски политици, хора на изкуството и стопански ръководители, са на този кораб. Роза се заразява с еуфорията, която цари на кораба, първоначалното й намерение е да посети вуйчо си и след това да се завърне в родината си. Но тя остава и живее първоначално в един Kibbuz, след като прекарва малария при вуйчо си, който живее близо до Йерусалим.

Rosa и Nehemia се запознават по време на еврейско-арабските конфликти. Работещи като санитари, те се опитват да евакуират еврейски жители в опасност от стария град на Йерусалим. Nehemia се съмнява в Роза, която се признава за еврейска активистка - стига се до противоречие, което е овладяно едва след намесата на британски полицисти.

[Начало на страница]

Младостта

През 1921 те сключват брак, а на 1 март, 1922 се ражда първият им син Ицхак. Първите години Ицхак прекарва заедно с родителите си в по-късната столица на Израел Тел Авив. Роза Рабин работи по това време за социалистическия проф-съюз Histradut като счетоводител. Ицхак и сестра му Рахел, родена през 1925, още от рано трябва да помагат в домакинството. Роза играе голяма роля в работническото движение, доколкото това позволява поста й. Ицхак Рабин казва по-късно за това, че семейният живот страда поради многото задължения на майка му. На шест години младият Рабин е записан в социалистическо възпитателно училище. Между възпитателя Eliezer Schlomi и неговите ученици се създава тясна връзка. Schlomi описва живота и действията на първото еврейско поколение, което не е повлияно от Diaspora, а е израстнало в собствена държава. Както се оказва по-късно, очакванията на това поколение са доста пресилени. По това време се появява понятието "Tzabar". Ицхак Рабин трябва да стане първият Tzabar на поста на министър-президент. В романа на Eliezer Schlomi Рабин е описан под псевдонима "Amram Nisani". Schlomi е сред малкото хора, които успяват да разчупят затвореността на младия Ицхак.

[Начало на страница]

Следването

През октомври 1937 Рабин започва следването си в стопански институт и бързо става един от най-добрите в класа. Още през първите години в университета майка му Роза умира от раково заболяване. На погребението на Роза Коен са всички еврейски лидери и хиляди други хора.

През август 1940 Рабин завършва следването си с най-добър успех в класа. Поради блестящия си успех той има възможността да кандидатства в калифорнийския университет Berkeley. Докато чака резултатите той прекарва известно време в един Kibbuz.

[Начало на страница]Начало на страница]Начало на страница]

Първи стъпки в армията

Един ден Ицхак Рабин е запитан от млад активистна Hagana за военното му образование. След това допитване от по-късно станалия световно известен Mosche Dayan (снимка в ляво) Рабин става член на Hagana.

През май 1941 под ръководството на Hagana са назначени малки подвижни военни трупи. Рабин става член на тези "Palmach" и той е назначен да подкрепя заедно със своята състояща се от четири члена трупа австралийска единица, която трябва да прекъсне телефонната връзка между Бейрут и южната част на Ливан. Акцията има хаотични последици, въпреки това младият Рабин успява да прекъсне кабелите.

Тази първа военна акция в никакъв случай няма стратегическо значение, въпреки това тази и други по-късни такива акции се описват като "славното навлизане във вражеската страна". За новото самосъзнание на по-късната израелска армия обаче, това е значителна стъпка. Но по-късните конфликти е трябвало да бъдат посрещнати не така дефанзивно. Армията все повече се опитва да действа единно и да потушава възможно най-бързо противоречията от военен характер в районите на арабските врагове, за да се избягват жертви сред собственото цивилно население. След Втората Световна война подготовките за основаването на самостоятелна еврейска държава бележат напредък. Рабин е назначен за операционен офицер на Palmach през 1947.

В рамките на военния елит възниква остър спор относно арабската реакция спрямо предстоящото провъзгласяване на държавата Израел. Повечето експерти допускат малко или повече спонтанно въстание спрямо вероятната реакция. Малко са тези, които предвиждат война с всички арабски съседни държави.

Планът, който е разработен от Рабин веднага след неговото назначаване, е предвиждал, арабските села, разположени по свързващия маршрут, да бъдат завладяни от трупите на Palmach. Ben Gurion, висшият командващ военните сили, не е готов да прекъсне обслужването с конвои по време на операцията. Въпреки това силите под командването на Рабин успяват да завладеят редица села по протежението на пътя. Рабин предвижда, в следващите дни да завладее останалите села. Но тогава идва заповедта на висшия командос: цялата бригада е трябвало да бъде преместена с един конвой в Ерусалим. Рабин е шокиран! Всички трудно извоювани позиции е трябвало да бъдат отстъпени!

При плануването на преместването на бригадата Рабин прави една фатална грешка: той разпределя трупата на дълъг 15км конвой. В следствие на това тя вече не може да бъде контролирана. Въпреки настъпили престрелки с арабски бойци, наброяващият около 300 коли и управляваният от по-късния министър-президент Ben Gurion конвой преминава успешно. Стига се до критичната точка на пътуването, Dir Ayub-Bab el-Wad. Тук настъпва превратният момент. Над три хиляди арабски бойци са установени на маршрута и започват да обстрелват конвоя. Поради взривяването на един мост конвоят не може да се върне назад. Рабин, който стига до мястото на събитието по време на битката, постъпва инстиктивно правилно. Той напуска мястото на престрелките и по най-бързият начин се връща с джипа си в Йерусалим. Там той мобилизира четвъртия батальон и по този начин успява да осъществи с помоща на допълнителни сили контрол над ситуацията в Ayub-Bab el-Wad. Вечерта конвоят стига до свещения град Ерусалим. Борбите струват живота на 13 войника от бригадата на Рабин. Действителната цел на операцията, завладяването на всички части на града Йерусалим, не се осъществява.

[Начало на страница]Начало на страница]Начало на страница]

Рабин и войната за независимост

На 14 май 1948 от Ben Gurion официално е обявена държавата Израел. Арабски съседи веднага осъществяват нападения. В първите месеци на конфликтите между арабските държави и Израел понататъшното съществуване на Израел е под въпрос. Бригадата-Harel на Рабин претърпява тежки загуби. През юли, 1948г. израелската армия постепенно преминава в офанзива и завладява градовете Ramleh и Lidda. По-късно Рабин разказва за един разговор с Ben Gurion, в който той поставя въпроса за понататъшното отношение към арабския народ. Недвусмисленият отговор на Ben Gurion гласи следното: "Прогонете ги!".

В това изказване дилемата на войната става ясна. По време на кратката пауза през август, 1948г. Рабин се оженва за своята приятелка Леа Шлосберг. В следващите месеци израелската армия успява да сложи край на окупацията на египетски трупи на селища в пустинята и да осъществи връзка към Червено море чрез завладяването на град Elat.

[Начало на страница]

Понататъшният път на Рабин в армията

Ицхак Рабин е поставен пред вземане на решение: Дали трябва да следва понататъшната си военна кариера, или, както много от неговите приятели, да се насочи към цивилна професия. Той се насочва към първата възможност и става командир на 12-та бригада. В следващите години няколко пъти той е повишаван в служба. През 1950 се ражда дъщеря му Далия, а през 1955 - синът му Ювал. В Синайската война Рабин не взема активно участие.

През 1963 в Израел настъпва краят на една ера. Ben Gurion, харизматичният основател на държавата, излиза от служба. Негов наследник става Levi Eschkol, Рабин става шеф на Генералния щаб. В средата на 60-те години в Израел цари общо задоволство относно политическата и икономическа ситуация. Арабските държави са разпокъсани и по мнението на много израелци не представляват опасност за тях. Рабин не се оставя на влиянието на тази еуфория и споделя със своите войници притесненията си относно нови арабски атаки. От 1964 Сирия се държи все по-агресивно и се опитва да саботира водното снабдяване на Израел. Израелската армия реагира с разработена от Рабин операция, която възстановява понататък водното снабдяване на Израел. В този момент Раабин не вижда опасността от една масирана арабска атака.

[Начало на страница]

Рабин като шеф на Генералния щаб по време на шестдневната война

През 1967 ситуацията ясно се изостря. Сирия все повече подпомага палестинските "терористи". Съветският съюз подава информации на Сирия, според които израелската армия подготвя голяма атака срещу тях. Това естествено не е така. Когато това погрешно впечатление се потвърждава у египетският държавен глава Nasser цялата египетска армия е мобилизирана и със Сирия се провеждат разговори относно съвместна реакция срещу Израел. На Синайският полуостров в средата на май се събират над 500 египетски танка. Египетското правителство поставя под натиск Генералния секретар на ОН U Thant; той трябва да оттегли от полуострова сините каски. Никой в Израел не вярва в изтеглянето на интернационалните трупи. U Thant действа според повечето наблюдатели неразбираемо, когато изтегля военните единици на ОН. Nasser установява още повече военни трупи на всъщност демилитаризирания Синайски полуостров.

С ужас Рабин установява, че цялото правителство вече е вътрешно несигурно и на него е отредена отговорността за войната и мира. На 23 май, 1967 Nasser оповестява затварянето на морските входове при Tiran; Суецкият канал вече не може да се премине. От тази политическа криза за Рабин се ражда най-тежката психическа криза в неговия живот. Той вече не може да устои на големия натиск и се предава. Рабин предлага поста си на неговия заместник Ezer Weizman. Weizmann, по-късният държавен президент на Израел, отхвърля предложението. След два дни почивка Рабин е възстановен и успява да концентрира цялата си сила върху защитата на Израел. Армията бива мобилизирана и при изгрев слънце на 25 май е планувано нападение. Американската администрация осъществява натиск върху министър-президента Eschkol и той отменя акцията в последната минута. Рабин посещава трупите на различните фронтове; той се превръща в носител на надеждата за цялата нация. В тази опасна ситуация е създадено "правителство на националното едниство" и Mosche Dayan е назначен за министър на отбраната. Dayan и Рабин в крайна сметка предизвикват Eschkol в превантивен удар на 5 юни. В навечерието на нападението Рабин е напълно спокоен, той знае, че е направил всичко, което е зависело от него. В първата вълна на атаката с помоща на въздушно оръжие е било планувано унищожаването на военно-въздушните сили на Египет.

На следващия ден израелската армия изживява най-големия превантивен удар в историята си. В рамките на три часа цялата вражеска военно-въздушна сила е разбита и египетските войници отстъпват. Само за три дни Синайският полуостров отново е под контрол. Nasser, който преди това се хвали, че ще унищожи с пожари Тел Авив и ще прогони всички евреи в морето, е принуден да признае поражението. Въпреки, че поради това развитие е можело да се предвиди поражението на всички арабски държави като цяло, йорданският крал Хюсеин заповядва артилерийско нападение над Израел. Рабин ръководи двойния израелски удар, който в рамките на 48 часа носи контрола над западна Йордания. На предпоследния ден от шестдневната война са завладяни пещерите при Голанските възвишения и Източен Йерусалим. В тези шест дни Рабин става израелски национален герой. Проблемите, които възникват в окупираните райони, са очаквани от израелските политици, и те предлагат на арабските държави връщането на районите, в случай на сключване на мир в замяна на това. Това обаче е абсолютно отхвърлено от всички арабски държави.

[Начало на страница]

Посланик в САЩ

След спечелената война Рабин се оттегля от поста на шеф на Генералния щаб и става посланик в Съединените Щати. Той създава много контакти с правителството на президента Никсън и с много икономически лидери.

През 1969 умира министър-президента Levi Eschkol, министър-президент става Golda Meir. Когато през 1972 Рабин се завръща в Израел, той е изключен от чуждестранните тайни служби. Така той не може да осъзнае опасността от арабска атака, която протича през 1973.

[Начало на страница]

Рабин като министър на отбраната

В деня на Jom-Kippur, най-големият еврейски празник, арабски трупи нападат Израел. Войната завършва с огромни поражения, над 2500 израелски войници загубват живота си. Рабин се превръща след войната в носител на надежда за работническата партия, тъй като политическите лидери Golda Meir и Mosche до голяма степен са изгубили доверието на хората. На 4 март Рабин е номиниран от министър-президента Golda Meir за поста на министър на отбраната. С тази стъпка се предизвиква оттеглянето на стария Dayan от служба. След като настъпва безпокойство след новината за нова сирийска атака, Dayan оттегля оставката си и остава министър на отбраната. Рабин, който разбира за това развитие от вестниците, е утешен с поста на министър на труда. Но работата на коалицията не тече съвсем гладко. Така Рабин след вътрешно-партийни противоречия с Shimon Peres става кандидат на работническата партия за поста министър-президент.

[Начало на страница]

Рабин става министър-президент

На 3 юни, 1974 израелският народ избира Рабин за своя нов министър-президент, Шимон Перес става министър на отбраната в кабинета на Рабин. Първите години от управлението са белязани от противоречия и спорове с еврейските заселници. В окупираните райони против волята на израелското правителство по това време възникват много селища.

На 27 юни, 1976 немски и палестински терористи отвличат самолет на Air France, който лети по линията Париж - Тел Авив. Машината каца в угандийския Entebbe. Там вече са подготвени за пристигането на заложниците, на летището вече са установени лагери. Idi Amin, угандски диктатор, изисква освобождаването на палестинските затворници от Израел. Правителството на Рабин отсава твърдо. Без отстъпки спрямо терористите! Почти седмица след това израелските машини "Херкулес" се насочват от Тел Авив към целта Entebbe. При тази акция всичко тече гладко. Угандски войници така са изненадани от появата на израелските извънредни сили, че успяват да осъществят само спорадична съпротива. Трима войници и команданта Johann Netanjahu (брат на по-късния министър-президент) умират. Entebbe се превръща в синоним на израелската смелост.

След този успех правителството на Рабин се оплита все повече във вътрешно-политически дискусии. Противоречията между Рабин и Перес се изострят и Рабин се оттегля от поста си на министър-президент. За новите избори Рабин въобще не се кандидатира на основание на разпокъсаността в работническата партия. Политическата кариера на Рабин е към своя край. Той почти напълно се оттегля и пише своите мемоари.

[Начало на страница]

Завръщане в политиката

През 1984 Рабин отново излиза на сцената на активната политика като министър на отбраната в голяма коалиция с ликвидния блок. По време на неговата служба се слага началото на палестинското въстание, Intifada. Както повечето израелци Рабин изцяло осъзнава проблематиката на ситуацията. В това той вижда и военно предизвикателство за армията на Израел. В израелската общественост се поражда имиджа му като "железният мъж". Той се отдалечава все повече от "гълъбите" от работническата партия. През 1988 голямата коалиция е потвърдена от избирателите и Шимон Перес се опитва да открои причините за Intifada. Когато през март 1990 коалицията се разпада, Перес се опитва да създаде коалиция под негово ръководство, което не се увенчава с успех. От своя страна политикът Schamir създава дясно-консервативна коалиция и става министър-президент. Работата на тази коалиция е белязана от множество грешки. Така правителството не успява да реализира стопанската и културна интеграция на установилите се след разпадането на Съветския съюз в страната източно-европейски евреи. През 1992 Рабин, който преди това се е наложил във вътрешно-политическо противоречие, се кандидатира за поста на министър-президент.

[Начало на страница]

За втори път министър-президент

На 23 юни 1992 израелският народ избира нов парламент. Работническата партия е със силни позиции, но не успява да достигне абсолютното мнозинство със своя партньор, блока Meretz. Така Рабин трябва да приеме коалиция с партията Schas, която представлява ултра-ортодоксалните евреи. В предходното правителство под ръководството на Arie Deri вътрешното министерство се е превърнало в истинско убежище на семейни интереси. Това още повече изяснява факта, че Рабин е готов да се коалира с всяка партия, ако това му осигури власт. На 13 юли, 1992 Рабин представя своето правителство. Той ръководи поста на министър-президент и отбранителен ресор в персонален унион. Перес е преместен на тогава не така важния пост на външен министър.

В своята правителствена декларация Рабин отправя личен апел към палестинците, апел, който не е очакван от него. Той осъществява решителната промяна и предлага на палестинците споразумение за автономия, което да сложи край на противоречията между двата народа. След като преговорите с палестинците не показват успех, Шимон Перес форсира разговорите. В средата на 1993 се стига до разговори между Перес и Арафат. Споразуменията е трябвало да променят Израел.  PLO е призната като легитимно представителство на палестинците и е трябвало да бъде признат техния статус на самоуправление. Палестинците признават от своя страна държавата Израел и се отказват от създаване на държава и понататъшна терокрация.

Тези споразумения са подписани на 13 септември, 1994 в Белия дом във Вашингтон. При церемонията въздържаността, която Рабин изпитва спрямо Арафат, става още по-ясна. Едва след леко приканване към това, Рабин подава ръка на Арафат. Въпреки това споразумението се отбелязва в Израел и в целия свят като голям успех.

[Начало на страница]

Нобеловата награда за мир за Рабин, Арафат и Перес

На 10 ноември 1994 Рабин, Перес и Арафат са отличени с Нобеловата награда за мир. И тримата политици имат голям принос за постигането на мир в Близкия изток и са възнаградени след споразумението от Осло. Рабин описва в речта си след получаването на наградата своето развитие от военен герой до герой на мира (към текста на речта при получаването на Нобеловата награда).

Във вътрешно-политически план обаче, пред правителството възникват множество проблеми, отново се разпалват противоречията между поддръжниците на Рабин и Перес, като това блокира правителствената работа. През 1995 прилагането на споразумението от Осло отбелязва успехи, Рабин се обединява с Перес в омиротворителния процес. По този начин мирният процес е продължен и неговата кулминация е през септември 1995 с второто израелско-палестинско автономно споразумение. В този договор се регулират следващите стъпки за пълното самоуправление на Палестина. Рабин преживява върха на своята политическа кариера. Икономиката също реагира положително на това развитие; в нито една друга година в Израел не се извършват толкова много чуждестранни инвестиции, както през 1995.

[Начало на страница]

Убийството на Рабин

Въпреки, че не е трябвало да бъде предавано нито едно еврейско селище в автономните райони, Рабин все повече се превръща в цел на дясната опозиция в Израел. Така все по-често се стига до ексцесии при демонстрации срещу Рабин и неговата мирна политика. Насилието се насочва и лично към Рабин, така например развълнуван демонстрант прави опит за нападение срещу Рабин. Той е овладян от охраната миг преди да стигне до Рабин. Журналист пита след това: "И какво щеше да стане ако той имаше пистолет?". Едва по-късно в Израел идва реакцията на движението за мир, в Тел Авив се организира голяма мирна демонстрация. Рабин излиза като оратор и въодушевено е посрещнат от тълпата (към текста на последната реч на Рабин). Когато Рабин напуска трибуната и се отправя към служебната си кола, той е застрелян от Yigal Amir. Рабин умира още по път за болницата. Amir веднага е арестуван и е осъден след няколко месеца на доживотен затвор. Рабин, един от най-големите държавници на Израел, е погребан два дни по-късно с голямо участие на израелското население и с присъствието на много държавни глави от цял свят.

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.