Предпоставки

Нагоре Живот Цитати Предпоставки Материали Хипер-връзки

 

Хронология
Израел


 

Образци

История на Израел и Близко-източния конфликт

Преглед:

Други информации:

Освен настоящия текст на разположение са и исторически информации за живота и делото на Рабин и Хронология за историята на Израел, както и кратък текст с основни информации за политическата система на Израел. Подчертаните в текста думи са обяснени в Речник.

[Начало на страница]

Ционизъм

През 19 век виенският евреин Теодор Херцел (снимка в ляво) - под натиска на нашумялата афера-Dreyfus във Франция - изразява идеята за самостоятелна еврейска държава. Тази държава е трябвало да предложи на евреите по света защита от преследване. През 1897 журналистът Херцел обявява първия Ционистки конгрес в Базел и става председател на тази организация (виж речник: ционизъм). В тази си функция той отчаяно се опитва да стигне до обединение с властоимащите в Палестина, за едно самостоятелно "отечество за еврейския народ". Ционисткият начин на мислене, който и до днес характеризира действията на отговорните за съдбата на Израел, е развито от Херцел.

С Цион в традиционния смисъл се има предвид духовният град Йерусалим, от по-модерен аспект с това понятие се изразява държавата Израел, но и града Йерусалим. Поради това няма политик, който с ранга си да застава зад идеята за разделението на града Йерусалим. Херцел умира през 1904 на 44 години в австрийския Едлах. Въпреки, че той не успява да осъществи идеи си, днес той се разглежда като човекът, подготвил пътя към модерната държава Израел.

[Начало на страница]

Вълни на заселване

В края на 19 век все повече източно-европейски евреи се заселват в Палестина. До основаването на държавата през 1948 следват още четири вълни на заселване (на еврейски: Aliah), които се основават на актуални политически събития в Европа. По време на петата вълна между 1932 и 1939 над 250.000 евреи бягат от национал-социалистическото преследване от Германия в "обетованата земя". По това време все по-често се стига до противоречия между еврейските заселници и арабите, които живеят в Палестина. Британските служби не успяват да ги решат. За да се предпазват от арабските атаки се създават еврейски съпротивителни групи като Hagana, които се борят и срещу англичаните след края на Втората Световна война, които не искат да признаят заселването в Палестина. През 1947 британските служби напускат Палестина и командването над този регион в Близкия Изток е поето от Обединените Нации. Съвета за сигурност на ОН взема решение за основаването на една еврейска и арабска държава. Този план е приет от евреите, но е отхвърлен от палестинските араби и Арабските държави.

[Начало на страница]

Основаване на държавата Израел

На 14.5.1948 е обявено създаването на държавата Израел. Часове след това Израел е призната дипломатически от САЩ и Съветския съюз. Младата държава веднага е нападната от своите арабски съседи. По време на десетте месеца на непрестанни борби срещу Египет, Трансйордания, Сирия, Ливан и Ирак, израелската армия успява да защити всички райони с изключение на древния град Йерусалим. Почти всички араби, които живеят в завладените от израелските трупи райони, избягват в съседните арабски страни. Там около 700.000-те бежанци не успяват да се интегрират в тамошните общества, голяма част от тях остават да живеят по лагери. Днес техният брой е около 3,5 милиона. Всички те държат да се завърнат в Израел, нещо което не се приема от израелското правителство.

След тези военни противоречия младата държава се консолидира. Ограниченията за заселване се отменят и следва признаване от много не-арабски държави. Но и в годините след това границите на Израел не са спокойни.

[Начало на страница]

Войни срещу арабските съседи

На 5.6.1967 израелската армия води превантивна борба срещу три съседски страни и само за шест дни превзема Синайския полуостров, Източен Йерусалим и Голанските възвишения. Под намесата на Обединените Нации се постига затишие на военните действия.
(Снимка в ляво: Рабин като войник в шестдневната война)

Израел е изненадана на еврейския празник на помирението (на еврейски: Jom-Kippur) от сирийско-египетско нападение. Двете арабски армии успяват да отбележат успехи в първите дни на войната Jom-Kippur, които обаче са засенчени в последствие от израелската армия. Тази война е приключена без единодушен победител, но и до днес се отбелязва като победа в арабския свят, защото израелската армия загубва славата си на непобедима.

[Начало на страница]

Омиротворителен процес със Сирия и Египет

Под настояването на американският външен министър Кисинджър Израел сключва през 1974 и 1975 споразумения както със Сирия, така и с Египет, които водят до частично оттегляне на израелската армия от полуострова Синай и Голанските възвишения. С новия египетски президент Садат (снимка в ляво) отношенията между Израел и Египет се успокояват, което води до споразумението от Camp David през 1978, което е постигнато по настояването на американския президент Картър.

В това споразумение израелската държава се задължава постепенно да отстъпи полуостров Синай на Египет и да намери решение за автономия с Палестина. Египет  като първа арабска държава признава Израел дипломатически. Този договор образува основата за понататъшния омиротворителен процес в Близкия Изток и относително добрите отношения между Египет и Израел.

[Начало на страница]

Ливанска война

След като този конфликт се успокоява, на преден план се появява нов: Противоречието с Палестинската освободителна огранизация (PLO). Тя все повече настъпва от Ливан към Северен Израел. Това води до това, израелската армия да нахлуе в Ливан през 1982 под ръководството на Ариел Шарон до Бейрут, ливанската столица. Тази война е остро критикувана както в чужбина, така и сред израелската общественост, тъй като според мнозинството от наблюдателите представлява убедителна и опасна реакция на актовете на терор на PLO. Критиката към израелската армия и нейният лидер Шарон се подсилва след масовите убийства в палестинските бежански лагери. Израелската армия безпощадно допуска жестоките действия на християнската полиция в средствата за подслон за бежанци. Към Ариел Шарон от израелска следствена комисия се търси "индиректната" отговорност за смъртта на над 1.000 души.

[Начало на страница]

Вътрешно-политически проблеми и втора война в залива

В средата на 80-те години икономическото положение на Израел е в критично състояние: Инфлацията се покачва до 1.000%. През декември 1987 започва палестинската Intifada (от арабски: отменам, свалям), бунта на предимно млади палестинци срещу израелските завоеватели.

Израелското правителство под ръководството на министър-президента Шамир все повече е поставено на натиск, защото израелската армия е под "обстрел" в чужбина поради бруталните й действия. Шамир, от Likud-Block отказва преговори с PLO на Арафат и предлага план за решаването на конфликта, който категорично е отхвърлен от палестинците и арабската лига. По време на втората война в залива палестинците загубват много от симпатизантите си, след като минават на страната на партията на Садам Хюсеин, която насочва свои ракети срещу Израел.

[Начало на страница]

Омиротворителен процес с PLO

През юни 1992 Ицхак Рабин става министър-президент на Израел като представител на работническата партия. През септември 1993 се подписва договор между PLO и Израел, който слага край на Intifada. В тази принципна декларация PLO признава правото на съществуване на Израел.

Израел изразява готовност в пет годишен срок да предаде окупираните райони на палестинско управление. Окончателният статус на окупираните райони трябва да бъде обявен най-късно до 1996. Днес трябва да се отбележи, че тези цели не са постигнати. В известна степен настъпиха подобрения за палестинците и израелците, но оптимизмът, който цареше след споразумението от Осло, изчезна. Това се изразява предимно в новото въстание на палестинците, така наречената Alaqsa-Intifada. Дали някога ще се стигне до приемлив от всички мир, все още не е ясно.

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.