Монтгомъри

Нагоре Монтгомъри Birmingham Вашингтон

 


 

Образци

Автобусният бойкот в Монтгомъри (1955)

Началото на движението за граждански права и ненасилствената съпротива с Мартин Лутър Кинг

На 1.12.1955 чернокожата шивачка Роза Паркс се качва от търговския квартал на Монтгомъри в автобуса за Cleveland-Avenue. Тя е на път за дома си от Монтгомъри Феър, голям търговски център, в който тя работи през деня. Изморена от дългия работен ден, тя сяда на първите места зад тези, които са резервирани за бели. Току-що седнала, шофьорът на автобуса и заповядва, заедно с други трима чернокожи да се премести в дъното на автобуса, за да направи място на белите пътници, които току-що са се качили. Това е означавало, Госпожа Паркър, ако е трябвало да последва заповедта на шофьора, да стане, за да може мястото й да бъде заето от бял пътник от мъжки пол. Другите трима чернокожи веднага изпълняват изискването на шофьора. Но Госпожа Паркс остава спокойно да стои на мястото си. Последствието е, че тя е арестувана.
Този отказ е един съвсем личен израз на вечния копнеж към човешко достойнство и свобода.
Някои познати, които бяха научили за задържането (членове на политическия женски съвет), стигнаха до споразумението, че автобусите в Монтгомъри трябва да бъдат бойкотирани от чернокожето население: "...само чрез един бойкот можем да дадем на белите да разберат, че няма да търпим повече подобно отношение."

[Начало на страница]

Новината за арестуването на Госпожа Паркър и планувания бойкот се разпространява като пожар в града. Един комитет подготвя масово мероприятие и диплянка: "На 5 декември, понеделник, не пътувайте с автобус за работа, в града, на училище или накъдето и да е другаде! Отново е арестувана чернокожа и е хвърлена в затвора, защото е отказала, да отстъпи мястото си. Ако трябва да отидете на работа, вземете си такси, сами или с други, или идете пеша!" Същевременно е направен опит, към бойкота да бъдат присъединени осемнайсет таксиметрови фирми, водени от чернокожи, които да превозват хората на обичайната цена от 10 цента, което завършва с успех.
Първоначалният успех е невероятен. Вместо очакваното 60% участие в бойкота, то е било почти 100%. Спящите, безучастни чернокожи са пробудени! В таксита, частни автомобили, пеша (понякога на разстояние до 12 мили!) те успяват да стигнат до работните си места и да се придвижат обратно.
Взето е решение, да се създаде специална организация, която да се грижи за бойкота (Montgomery Improvement Associaton, MIA, — Гражданско обединение за подобряване на расовите връзки), чийто президент става Мартин Лутър Кинг.
Протестът е трябвало да продължи толкова дълго, докато бъдат изпълнени следните изисквания: 1. от автобусните предприемачи да се гарантира вежливо обслужване, 2. пътниците да могат да сядат в такава последователност, в която се качват, 3. да се назначават и чернокожи шофьори по линии, които се ползват предимно от негри.

[Начало на страница]

Освен борбената им позиция ("Изморени сме, да бъдем потискани постоянно и да бъдем брутално стъпквани") протестантите се обръщат и към принципа на ненасилието ("Искаме да убеждаваме, а не да упражняваме насилие. Любовта трябва да определя нашия тон").
За да се решават все по-големите организационни проблеми, е създаден транспортен комитет, финансов комитет, програмен и стратегически комитет.
В началото на протеста най-важният проблем е транспортният въпрос. Това, което се реализира като работа и находчивост в тази сфера, е една от най-интересните глави на Montgomery-Story. В първите дни те са зависими от таксиметрови фирми, които са собственост на чернокожи, и които превозват по трима души на цената на автобуса на стойност 10 цента. Когато полицейският комисар издава нареждане, според което всички таксиметрови фирми трябва да изискват минимална цена от 45 цента, се слага край на службата на такситата в бойкота. Така се създава доброволна автомобилна служба. Повече от 150 души участват със собствените си автомобили още в първите дни, а техният брой нараства за кратко време на 300. За тези коли е трябвало да бъде изработена специална система на пътуване. Хиляди диплянки се разпространяват сред протестиращите, върху тях са отбелязани 48 спирки за отиване и връщане. Само след няколко дни тази система заработва изненадващо добре. Но чернокожето население е така обзето от духа на протеста, че понякога хората предпочитат да се движат пеша. Ходенето пеша за много се превръща в символично действие. Броят на шофьорите се повишава и по друг непредвиден повод. Много бели домакини, независимо от това, дали са за сегрегацията, нямат желание да се отказват от своите домашни помощнички. И така те всеки ден ги взимат с колите си от кварталите, в които живеят, а вечер ги връщат в къщи.

[Начало на страница]

Повече от 25 души са заети като шофьори през целия ден. Те работят шест дни в седмицата. На повечето спирки доброволци се грижат за това, всичко да тече гладко и пътниците да се превозват в съответните коли към целта си. Автомобилната служба е организирана по най-добрия начин, но поглъща много финансови средства. Служебните разходи на MIA се покачват на 5000 долара месечно. С течение на времето работата в бюрата на MIA става толкова много и така детайлирана, че е трябвало да бъдат назначени десет души. Всичко се финасира от дарения от всички части на Америка и отчасти извън границите й.
"За да се издигне едно движение, трябва преди всичко да бъдат обединени хората, които принадлежат към него. Затова е необходима идея, от която те да се вдъхновят и към която да се придържат. Освен това вратата между народа и водачите трябва да е отворена. Всичко това го има в Монтгомъри." Ненасилствената съпротива става методът, по който работи движението, любовта е носещата идея, която подрежда всичко.
Постоянно в църкви се състоят масови събирания, часове преди началото им църквите са препълнени. Вечер след вечер събралите се хора призовават в обич, вместо в омраза и се подготвят за това, ако е необходимо да понасят насилие, вместо да налагат насилие. Още от самото начало хората реагират с невероятно въодушевление на тези идеи. Чернокожето население на Монтгомъри наистина е готово, да търси нов път за преодоляване на кризата на расовите отношения.
Въпреки, че протестът е успешен, автобусните компании и градската управа се надяват, че той ще утихне след няколко дни. Когато автобусите остават празни дори и в дъждовни дни, те показват готовност за преговори. Много преговори остават обаче безуспешни. "Когато изпълним изискванията на чернокожите", казва автобусен предприемач, "те ще се бият в гърдите, че са постигнали победа спрямо белите. А това не можем да го приемем." Градската управа и автобусните предприемачи отстояват схващането, че премахване на расовото разделение не е законово възможно.

[Начало на страница]

Чрез трик градската комисия се опитва да прекъсне бойкота на негрите. Тя пуска съобщение във вестниците, че известни чернокожи духовници са сключили споразумение с тях. Но MIA реагират бързо. Всички свещеници в града се свикват и биват помолени, да оповестят в църквите в неделя, че протестът продължава. След обиколка по нощните клубове и кръчми, в които се срещат чернокожи, те биват информирани за фалшивите доклади. Последствията на тези бързи действия водят до това, на следващия ден автобусите също да останат празни.
Тъй като измамната маневра е неуспешна, градоначалниците уронват авторитета си. Те не само умело са изобличени, но и тяхната благонадеждност е поставена под въпрос.
Градоначалниците прибягват до политика на твърдата ръка. До арести се прибягва дори и за най-малките транспортни нарушения. Навсякъде в града са задържани шофьори на автомобилната служба, проверяват се шофьорските им книжки, застраховките, задават се въпроси за работното им място. На тези, които пътуват на стоп, се казва, че това е забранено от закона. Така доброволната служба Auto-Pool напълно е парализирана. Бомбен атентат върху дома на М.Л. Кинг нажежава обстановката. Търпението на чернокожите е изчерпано. Те са на път да отвърнат на насилието с насилие.
Но влиянието на Мартин Лутър Кинг междувременно е достатъчно силно, за да може това да се преодолее. "Ако имате оръжия, вземете ги обратно в домовете си. Ако нямате такива, моля Ви, не се сдобивайте с тях! Не можем да решим този проблем с разплата. На насилието трябва да отвърнем с ненасилие!"
Когато противниковата страна забелязва, че няма да постигне нищо чрез актове на насилие, тя прибягва до масови арести. На дневен ред се изважда един стар закон, който забранява бойкота. Съдебни заседатели обявяват автобусния бойкот за незаконен. Над сто чернокожи са обвинени. Но чернокожите не се поколебават. Те нахлуват към затворите, за да се оставят да бъдат арестувани. Никой не се страхува. Никой не се опитва, да избяга от арестуване. Някога изпълненият със страх народ е напълно променен. Тези, които преди треперят пред закона, сега са горди, че биват арестувани в името на свободата. Мартин Лутър Кинг също е арестуван, обвинен и осъден на 500 долара наказание за нарушение на закона на щата Алабама, забраняващ бойкота. 

[Начало на страница]

Но опитът, протеста да бъде осуетен, е неуспешен. Вместо да се замрази движението, методите на противниковата страна му придават още по-голяма сила.
MIA се активира, като подава молба до съда, в която се изисква премахването на сегрегацията в автобусите. На 4 юни, 1956 съдиите решават, че законите за сегрегацията в автобусите в Алабама са противоконституционни. Адвокатите на Монтгомъри обжалват пред Висшия Щатски съд. Битката все още не е спечелена.
Междувременно се правят все повече опити за блокиране на Auto-Pool. Застрахователни агенти отказват да застраховат колите под предлог, че рискът е прекалено голям. Застрахователен преговор с "Lloyds" в Лондон в крайна сметка решава този проблем.
Идва момент, в който Auto-Pool също да бъде обявена за незаконна организация, защото е обществена пречка и частно предприятие, което работи без разрешение и без концесия.
В тази трудна ситуация излиза решението на Висшия Съд, според което сегрегацията в автобусите е противоконституционна. Повече от 12 месеца негрите водят ненасилствен протест, докато постигнат победа.

[от: Гюнтер Гугел, Ние няма да отстъпим. Опитът от свободата от насилие. Практическо-ориентирано въведение, Съюз за мирна педагогика, Тюбинген 1996]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.