Живот

Нагоре Живот Цитати Предпоставки Материали Хипер-връзки

 

Биография
Satyagraha
Солен поход


 

Образци

Живот и дело на Ганди - преглед:

1

Детство и юношество на Ганди

2

Пътят на Ганди към Южна Африка

3

Дискриминации в Южна Африка

4

Завръщане в Индия

5

Обратно в Южна Африка

6

Адресни карти, данък "Три фунта"

7

Завръщането на Ганди в Индия

8

Индиго-селяни

9

Обща стачка

10

Кампания "чекрък"

11

Солен поход

12

Независимост на Индия - смърт на Ганди

[Начало на страница]

Детство и юношество на Ганди

Мохандас Карамчанд се ражда на 2 октомври, 1869г. в Порбандар, в индийската държавата Gujarat. Той е син на заможно семейство, което принадлежи към кастата на търговците и по този начин към групата Vaishyas. Баща му заема поста на премиер-министър в областта Rajkat. И двамата родители са силно набожни индуси. На тринайсет години Ганди е оженен за Кастурбай Наканджи, която е на същата възраст. Кастурбай, като всички индийски жени по това време, е зависима от мъжа си. По всяко време е било възможно тя да бъде изоставена, и по този начин изключена от обществото. По този начин Ганди се отнася към жена си през първите години на брака им. Поглеждайки по-късно назад, той осъзнава, че жена му много е страдала от него през този период на съвместния им живот. Решаващи събития за Ганди са смъртта на баща му и на първото им дете.

Желанието на Ганди е било да следва право във Великобритания. След дълги колебания, семейството приема неговото желание. Кастата е считала, че в чужбина той няма да може да живее "чисто". Въпреки, че той полага клетва, с която се задължава, да остане целомъдрен и да не докосва месо или алкохол, кастата му забранява пътуването в чужбина. Ганди се противопоставя на това решение и поради това е изключен от кастата.

През 1888г. той започва следването си в Лондон. Освен със следването, той се занимава изключително с индуизма, исляма и християнството. Индуистката религия става все по-важна за него. Освен нея той опознава и други религии. Особено много той е въодушевен от планинската проповед. Тя отговаря на неговото мото, на лошото да се отвръща с добро. Концепцията си Satyagraha той постоянно сравнява с принципите на тази проповед, за да е в състояние да я обясни по-добре.

[Начало на страница]

Пътят на Ганди към Южна Африка

След като Ганди се завръща в Индия със завършеното си образование, само една част от кастата го приема в редиците си. Официално той продължава да бъде изключен. Всеки, който го е приемал, също е бил застрашен от изключване. Ганди за кратко време осъзнава, че следването му в чужбина е причината да загуби истинската връзка с родината си. Без помоща на кастата е било твърде трудно да се открие адвокатска кантора. Освен това той вече е свикнал да бъде приеман като гражданин на британската империя. Британските чиновници в Индия не са го приемали като равен, което скоро води до противоречия между тях и Ганди.

На тази база той не е бил в състояние да просъществува в Индия. По-възрастния му брат се е грижел за прехраната на семейството му. След като приятел на брат му, богат търговец, му предлага място като адвокатски консултант в неговата компания в Южна Африка, той веднага приема. През 1893г. той заминава за Южна Африка без семейството си.

[Начало на страница]

Дискриминация в Южна Африка

В Южна Африка Ганди за пръв път познава дискриминацията от страна на белите спрямо етническото малцинство на индийците. За белите всички индийци са Sammies или Kulies, или просто неравнопоставени. Достатъчни са примерите за дискриминация, която Ганди е трябвало да понесе. Не е обслужен при фризьора, нямал е право да носи тюрбан в съдебната зала, не е можел да напуска дома си след 21:00ч. без разрешението на работодателя си. И всичко това, защото е индиец. Поради цвета на кожата и поради религията си, той не притежава същите права като белите.

Силно изразено отношение на неравнопоставеност се демонстрира спрямо индийците в средствата за масов транспорт. Най-популярният пример за дискриминация, познат от Ганди, се ражда именно по време на едно пътуване с влак. Той е на път от Дурбан в Натал към Претория в Трансваал. По време на пътуването във влака се качва бял спътник. Той не иска да поделя купето с Ганди. Кондукторът иска да прати Ганди, въпреки валидния му билет, от първа класа в багажното отделение. След като Ганди отказва да се премести, той е изхвърлен от влака.

След като Ганди постига успехи в работата си, той спечелва позиции в сред индийската общност, става по-самостоятелен и се опитва да организира общността. Редовно се организират срещи. Ганди държи първите си речи пред публика. Главната му цел е да се сложи край на дискриминацията на индийците. Затова той първо се опитва да внуши на индийците, да се обличат добре и да се грижат за хигиената си. Той е твърдо убеден, че представата, която британците имат за индийците би се променила по този начин, и индийците биха имали повече шансове да бъдат приемани като равностойни.

[Информации за историята на Южна Африка ще намерите на страницата Южна Африка]

Самият Ганди разказва случката в своята автобиография по следния начин:
На седмия или осми ден от моето пристигане аз напуснах Дурбан. За мен беше поръчано място в купе от първа класа. Обикновено се плащаха пет шилинга допълнително, ако искаш да си поръчаш легло. Абдулах Сет [шеф на Ганди] настояваше да си поръчам и легло; но поради ината и гордостта ми, а и за да спестя средства, аз отказах. Абдулах Сет ме предупреди. "Вижте какво", каза той, "това не е Индия. Слава Богу, имаме достатъчно и можем да си го позволим, моля Ви, не се притеснявайте, когато имате нужда от нещо".
Към девет часа вечерта влакът пристигна в Маритцбург, столицата на Натал. По това време обикновено се оправяха леглата. Служител на железницата влезна в купето и ме попита, дали бих искал легло. Аз му благодарих и той си тръгна. След това в купето влезна мъж, който ме изгледа от глава до пети. Той вида, че съм "цветен" - това го обезпокои. Той веднага излезна и пристигна след малко с двама служители. В първия момент никой не каза нищо, след това към мен се приближи трети служител и ми каза: "Елате с мен, Вие ще пътувате в багажното отделение". "Но аз имам билет за първа класа", отвърнах аз. "Това няма значение. Казвам Ви, трябва да пътувате в багажното." "В Дурбан аз седнах на това място и настоявам да остана тук." "Не, не можете", каза служителят, "Трябва да излезнете оттук, или ще извикам охраната, за да Ви изхвърлят."
"Да, направете го", отвърнах. "Отказвам доброволно да стана."
Дойде човек от охраната. Той ме хвана под ръка и ме изхвърли.

[Начало на страница]

Завръщане в Индия

През 1896г. той се завръща в Индия. Публикува статии за ситуацията на индийците в Южна Африка, които намират международен отзвук. Отправя и критика към "данък "Три фунта", който обвързва индийските договорни работници към техния работодател. Пътува през родината си и се среща с политическите водачи на Индия. Важен приятел и съмишленик той намира в лицето на Gokhale, член на INC. След като в края на годината е помолен да се върне в Южна Африка, той веднага отпътува заедно със семейството си.

[Начало на страница]

Обратно в Южна Африка

Статиите, които Ганди пише за индийците в Южна Африка, там се разбират като подстрекаване, настройване на народните маси. Изпитва се страх от революция и безпокойства в обществото, които могат да бъдат причинени от индийците. След като Ганди пристига в Натал заедно с много индийски спътници на борда на един параход, той е задържан. Съобщава се, че на борда върлува чума и парахода е 23 дни под карантина. След като накрая Ганди може да напусне парахода, той е нападнат от шайка бели и е бит до неузнаваемост. Благодарение на намесата на шефа на полицията и съпругата му, Ганди е спасен. Ганди се отказва от иск за преследване на извършителите на това деяние. За първи път той прилага принципа си, да не мрази никого и да понася болка.

Той започва работа като адвокат и продължава да се бори за правата на индийците. Извън съда той продължава да се застъпва за тях. Дава глас на индийците в Южна Африка чрез списанието Indien Opinion през 1904г. и основава Phoenixfarm в Натал, по-късно Tolstoifarm в Трансваал. Службата му в името на народа и сънародниците му, също се превръщат в съществена част от неговите принципи. След като сред индийските работници се разпространява бубонната чума, той помага с голяма жертвоготовност.

По време на войната на бурите през 1899г. и въстанието - Zulu от 1906г. той довежда индийците дотам, да заемат страната на британците във войната. Индийци са допуснати само в санитарната част. Ганди разбира това като граждански дълг. Самият той също участва в санитарната дейност. Тези, които изискват правата си, трябва да осъществят и задълженията си. По този начин Ганди се надява на благоразположението на британците и подобряването на правата на индийците в Южна Африка.

[Начало на страница]

Изгаряне на адресни карти, борба срещу данъка "три фунта" и признаване на индийските бракове

Тази надежда е измамна. Още през 1907г. се приема регистрационен закон. Всички индийци трябва да се регистрират чрез отпечатъци на пръстите си, на това основание те получават адресна карта и номер. Тези адресни карти е трябвало постоянно да бъдат носени. Без адресна карта не е било разрешено пътуване към Трансилвания, където има отделно, управлявано от бурите правителство.

Ганди не се регистрира. Повечето индийци следват примера му. Осъден е на два месеца затвор. Ганди се обръща към General Smuts и изисква, закона да не бъде приеман. Ако това се осъществи, всички индийци биха се регистрирали доброволно. Като пример за другите, Ганди се регистрира, въпреки, че неговите сънародници са искали да осуетят това. Болшинството от индийците следва примера му и в това отношение. Закона се приема без всичко това да се има предвид. Тази стъпка предизвиква първата голяма Satyagraha-кампания, по време на която са изгорени над 2000 адресни карти.

General Smuts не се придържа и към споразумението с Gokhale, според което е трябвало да бъде премахнат данъка "Три фунта" за работниците на договор.

След като през 1913г. всички не-християнски брачни съюзи, сключени без служител от гражданското отделение в Южна Африка са обявени за невалидни, ситуацията за индийците се изостря. Всички индийски бракове са непризнати. За индийците това означава голямо накърняване на честта, тъй като съпругите са със статут само на любовници. Освен това децата нямат право на наследство. По тези причини жените и работниците на договор се присъединяват към Ганди. Миньорите стачкуват. Ганди подновява друга Satyagraha-кампания. Съмишлениците му от Tolstoifarm, между които и Кастурбай, е трябвало без документи да преминат границата между Натал и Трансилвания и да се оставят да бъдат арестувани. Както е било предвидено, нарушителите на закона са били арестувани и осъдени на принудителен труд. Поради лошите условия за някои от тях това арестуване е означавало смърт. Скоро затворите се пренаселват. От стачкуващите миньори и техните семейства, Ганди образува "армия на мира" в Newcastle в Натал. Той оведомява правителството, че възнамерява да премине границата заедно с тази "армия на мира". Цел на похода е била Tolstoifarm в Трансилвания. По време на тяхното придвижване, Ганди и най-приближените му съучастници, са задържани. Походът обаче не е спрян напълно. Стига се до масови арести. Затворите са претъпкани, разходите по задържането са изключително високи, а преустановената дейност на миньорите предизвиква загуби на печалба.

Постепенно към стачката се присъединяват и работници от други райони. От Индия се получава духовна и финансова подкрепа. Британците и бурите отвръщат с насилие. Първоначално се свиква следствена комисия, която трябва да решава отделните случаи. Положението на индийците не се променя. Ганди цели стачката да се разпространи и сред други части на индийското население, но се отказва от това, когато правителството изпада в затруднение и железниците стачкуват. Чрез разпространилата се стачка Ганди вижда възможност за причиняването на много повече проблеми и трудности за правителството. Но това съвсем не е неговата цел. На противника си той не иска да причини вреда, това, което цели той, е борбата за собствените права.

След престой във Великобритания, по време на който Ганди призовава индийците там да участват на страната на бурите по време на Втората Световна война, през 1914г. той се завръща в родината си.

[Начало на страница]

Завръщането на Ганди в Индия

През 1914 Ганди се завръща в Индия. Придружават го семейството му и обитателите на фермите. За да продължава да се води живота на общността от фермите, той създава с последователите си Ashram. В тази общност Ганди приема и хора, които не принадлежат към никоя каста.

Междувременно Ганди се е превърнал в знаменитост в Индия. Сред хората той е наричан Махатма - "голяма душа". Страната, в която той се завръща, е превзета от британците. Сред народа не съществува единство между индуси и мюсулмани. Различните социални слоеве също имат малко допирни точки. Страната и хората са експлоатирани от британците.

[Информации за историята на Индия ще намерите на страницата Индия]

[Начало на страница]

Champaran - индиго-селяни

Първите му акции в Индия отвеждат Ганди през 1917г. към Champaran в подножието на Хималаите. Селяните там се обръщат за помощ към него. Наемателите на земята са задължени от системата Tinkathia, да засаждат три от двайсетте части от земята си с Индиго за собствениците на земята. Не са притежавали правото, сами да решават, как ще обработват наетата от тях земя. Ганди е трябвало да види при какви мъчителни условия селяните са засаждали и обработвали индиго. Еднодневното посещение прераства в месеци. Ганди провежда разследване, в резултат на което наемателите на земята получават част от платената рента обратно и системата е отменена. Успехите му придобиват дълбочина. Той се застъпва за образователните мерки и подобрява медицинското обслужване на селяниите, най-важните фактори за подобряване на тяхното положение. Както и в Южна Африка възникват пречки в работата на Ганди. Но дори затвор не е в състояние да го изплаши. Когато той съзнателно нарушава даден закон, той се признава за виновен, по смисъла на закона, и приема наказанието си. С това британците имат големи проблеми. Ако Ганди би прибягвал до насилствени методи, или би избягал, те биха били имали основание да станат по-твърди спрямо него. По този начин международната общественост е на страната на Ганди и британците са принудени да се отнасят по-меко към него.

[Начало на страница]

Общата стачка

Отношението към индийците, които се приемат като политически ангажирани, скоро се променя. В рамките на реформите - Montford през 1918г. на индийците в провинциите е предоставена възможност за участие в правителството. Пълното налагане на това право се проточва. Появяват се безпокойства сред населението. Британците изпитват страх, че вече не са в състояние да властват над три милиона индийци. След безпокойствата в Бенгал се обсъждат законите-Rowlett, наречени така по името на техния създател съдията Rowlett. Те предвиждат въвеждането на военното право. Според тези закони е разрешено задържането на заподозрени без предварителен процес. На основание на тези закони индийците изцяло са изложени на произвола на британците. През 1919г. по време на Satyagraha-кампания Ганди застава срещу тези закони.

По време на едно мирно събрание на 2000 индийци на площад в Амритсар на 13 април 1919г. британската армия завзема единствения изход и безразборно започва да стреля срещу тълпата. Убити са 400 души, много от участниците са тежко ранени. Генералът, който води военните, заявява по време на последвалото разследване на масовото убийство, че е искал да убие всички хора на площада. На него му е внушено, че трябва да изпълни дълга си, което и прави. Не последва по-голямо наказание. Цяла Индия е разтърсена от кървавите убийства при Амритсар.

Въпреки това законите се приемат. Девизът гласи Non-Cooperation с  британците. Ганди предвижда обща стачка, която се състои в отделни градове, например в Делхи на 6 април 1919г. за 24 часа. До арестуването на Ганди през 1922г. се провеждат различни кампании. Ганди обмисля отказа от данъчните плащания, което не успява да осъществи поради настъпилите безпокойства. Насилието не идва само от страна на британците. От страна на индийците също се стига до актове на насилие. Ганди веднага стопира всички акции. Той осъзнава, че индийският народ все още не е достатъчно зрял за ненасилствената съпротива, за Satyagraha.

За Satyagraha Ганди пише в автобиографията си:
Преди да можем да предизвикаме мирно неподчинение, трябва да сме приели държавните закони и да сме оказали почтено подчинение. В повечето случаи спазваме тези закони от страх от наказание; ...Един Satyagrahi се подчинява на законите на обществото по силата на собствените си убеждения и защото това той приема за свой свещен дълг. Само когато човек първоначално се е подчинявал на законите на обществото в този смисъл, той е в състояние да отсъди, кои предписания са добри и справедливи, и кои несправедливи и лоши. Само тогава той има правото да окаже мирна съпротива срещу определени закони, и при това в точно определени граници.

Народът застава срещу всичко британско и не се застъпва за постигането на определени справедливи цели. Не се прави разлика между добри и лоши закони. Безпокойствата Ганди вижда като голяма колкото Хималаите грешка от негова страна. Постът е израз на неговото разкаяние. След освобождаването му от затвора през 1924г. той вижда като най-важна задача възпитанието на народа. В продължение на шест години той пътува през страната, с прекъсване от една година, по време на която написва автобиографията си "Моите експерименти с истината".

[Начало на страница]

Кампания - "чекрък"

Възпитанието на народа е тясно свързано с освобождаването му от бедността. По време на пътуванията му през страната Ганди призовава за това, в домовете да се използва чекрък и платовете да се изработват в къщи. Английските платове е трябвало да бъдат бойкотирани. Самият Ганди се превръща в жив пример за това. Той, който на младини е носел дрехите на британците, носи като единствена дреха само Dhoti. Всяка свободна минута прекарва на чекръка, въпреки, че жена му твърди, че има две леви ръце и не е сръчен.

Кампанията - "чекрък" е насочена срещу вноса на английски платове, но създава за по-бедните индийци възможност за изкарване на прехраната. При посещенията си във Великобритания, Ганди се среща с работници от английските текстилни фабрики. Въпреки, че те носят част от последствията от кампанията, те показват разбиране относно положението на индийците и тяхната акция. Ганди превръща чекръка в символ на индийската независимост. По време на кампанията той успява да поведе индийския народ по мирния път на съпротивата. И днес на индийският национален флаг е извезан чекрък.

[Начало на страница]

"Соленият поход"

Междувременно INC продължава да се застъпва за самоуправлението на индийците. Ганди обмисля нова Satyagraha-кампания. За голямо учудване на британското правителствоо, което очаква кампания с цел постигане на независимостта, Ганди обявява кампания срещу една дреболия: данъка върху солта. На индийската сол се поставя данък. Първоначално този данък е въведен, защото корабите, които транспортират подправки, чай и други стоки от Индия към Великобритания, не се връщали празни в Индия, а са били товарени с английска сол. За да се продава тази сол, индийската сол е обложена с данъци. Въпреки, че по времето на обявяването на соления поход почти не се е внасяла английска сол, данъкът не е бил отменен. Той е рентабилен и доходоносен. За индийците този данък е фатален. Ганди се опитва да обясни на правителството, колко много страдания предизвиква данъка на индийския народ. Един работник е трябвало да работи в продължение на три дни, само за да е в състояние да изработи този данък. Отстъпка под формата на отмяна на този данък е била възможна за британците, без това да означава загуба на позициите. И финансовите загуби биха били покрити. Ганди пише на правителството и обявява акция, в случай, че данъка върху солта не бъде отменен. Реакцията на правителството е отрицателна.

На 11 март, 1930г., в Ахмедабад Ганди слага началото на своя "солен поход". Придружаван от своите приятели и ученици и под наблюдението на международната преса, той изминава за 24 дни 385км. По пътя му той е приветстван от масите. На 15 април, 1930г. той постига целта си, град Данди на брега на Арабско море. На следващия ден той се изкъпва в морето, преди да обясни на масата съществената цел на тази акция. Той взема в ръцете си от солта, която се е отделила на плажа, и обяснява, че по този начин безплатно може да се добива сол. В следващите дни бързо се развива нелегална търговия със сол на плажа. Английската сол е бойкотирана. Бойкота бързо се разпространява и по отношение на други стоки. Ганди и много от привържениците му са арестувани. Но движението не е спряно. На 29 май, 1930г. е образувана жива верига от привърженици на Satyagrahis до солницата Dharasana, с цел завземането й по мирен начин. Акцията е охранявана от полицаи. Групата се подрежда в редици от по няколко мъже. Първата редица пристъпва бавно срещу охраняващите. Полицаите са объркани и не знаят, как да се държат с мирните протестиращи, удрят ги с пръчки, на което Satyagrahis не отвръщат. Мъжете са тежко ранени. Някои дори са убити. Жените ги издърпват на страна и се грижат за раните им. След тях идва следващата редица мъже. Сцената се повтаря - редица след редица. Наблюдателите от международната преса са шокирани и възмутени от поведението на полицаите, които се бият с невъоръжени хора. В целия свят се говори за това, и то се осъжда навсякъде. Международният натиск е толкова силен, че Ганди е освободен от затвора през 1931г. От март същата година е разрешена продажбата на индийска сол.

[На тази Satyagraha-кампания е посветена специална страница с подробни информации: Солен поход]

Няколко пъти той пътува във Великобритания. От страна на населението той се радва на признание и уважение. Превръща се в популярна личност и се среща с други известни хора, като например с Чаплин. В разговорите с политици, заради които той всъщност е във Великобритания, се показва една друга страна на нещата. Не се преминава и крачка напред към независимостта на Индия. Отново в Индия той се застъпва за тези, които не принадлежат към касти, или които той нарича "божии деца - Harijan". Основава ново списание, което нарича Harijan. С тази акция, която е приветствана от много индуси, Ганди си създава врагове сред ортодоксалните индуси. Многократно той е арестуван и освобождаван.

[Начало на страница]

Независимостта на Индия и смъртта на Ганди

Когато избухва Втората Световна война, през 1939г. Ганди официално се обявява срещу войната. Докато в Южна Африка той се застъпва за подкрепата на британците през Първата Световна война, сега той призовава към бойкот. Индийците не трябва да подкрепят британците в тази война. "Quit India" - Оставете Индия - това гласи девиза през 1942г. В тази акция индийците отказват подкрепата си по време на войната, ако не се признае независимостта им. Ганди отново е задържан по време на тази кампания. Изолиран  е от другите Satyagrahis и е затворен в затвора Aga-Kahn-Palast. По време на престоя му там, умира Кастурбай.

Тъй като през 1942г. почти са стигнали до завладяването на Индия, британците се нуждаят от подкрепата на индийците и са готови на отстъпки. Независимостта на Индия все още не се обмисля сериозно от британският премиер-министър Чърчил. Ганди е освободен от затвора през 1944г. Едва след войната и под новото британско лейбъристко правителство, през 1947г. Индия постига независимостта си, въпреки, че това е под формата на две разделени държави: мюсулмански Пакистан и индуистка Индия. Въпреки, че с всички сили Ганди се застъпва за това, той не успява да убеди нито мюсулмани и индуси, нито британци, в признаването на причините за основаването на една обща държава. В новите държави започват религиозни пътешествия на отделни групи. Не могат да бъдат избегнати и насилствени противоречия. Ганди се опитва да възстанови мира. През 1947-48г. той е в Калкута и в други градове и се опитва да изглади споровете. Мирът изглежда невъзможен. Той отново взема решение да пости до смърт. Здравето на Ганди е сериозно застрашено. И двете религиозни групи не са можели да понесат отговорността за смъртта на Ганди и сключват мир за кратко време. По този начин той предизвиква омразата на фанатични привърженици на двете религии.

На 30 януари 1948г. Ганди е убит от фанатичен индуист. Последните му слова са отправени към Бога.

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.