Живот

Нагоре Живот Цитати Предпоставки Материали Хипер-връзки

 


 

Образци

Ригоберта Менчу - кратка биография

Носителката на Нобеловата награда за мир от Гватемала Ригоберта Менчу е родена през 1959 в малкото планинско селце Chimel в северната част на Гватемала. Нейното семейство са индианци от племето Quichй и е много бедно. Малкото парче земя, което принадлежи на семейството, не е достатъчно, за да изхрани всички. Както другите в селото, които се намират в същото положение, семейството на Ригоберта Менчу трябва да работи осем месеца в годината на крайбрежието в кафени или памучни плантации. Работниците практически не притежават никакви права, трябва да работят до 15 часа дневно и получават оскъдно възнаграждение.

Животът в плантациите е тежък. Хората живеят в препълнени колиби без чиста вода и тоалетни. Децата трябва да започват работа много млади, защото иначе не им се полага храна. Ригоберта Менчу започва работа в плантациите на осем години. Двама от братята й умират в плантациите, единият отровен от пестициди, които се пръскат върху насажденията, докато работниците са на полето, другият умира от недохранване.

Индианците в Гватемала нямат никакви граждански права. Те се полагат само на хората с испанско потекло. На произвола по този начин са отворени всички врати. Гватемала принадлежи към страните с впечатляваща история на нарушения на човешките права. Когато воденото от военните правителство и богатите собственици на земята започват да отнемат насилствено земята на индианците, бащата на Ригоберта Менчу, Винсенте, е водач на движение на селяните, което се опитва да се противопостави на това. Той пише редица петиции, които обаче нямат ефект. Следват протести в опит да се гарантира земята на индианците, които са живели върху тези земи и са ги превърнали в обработваеми. Заради неговата дейност Винсенте Менчу многократно е арестуван и пращан в затвора.

През 1979 16-годишният брат на Ригоберта Менчу, Петрочино, е отведен от войници, измъчван е и жив е изгорен пред очите на семейството му. През 1980 заедно с 38 други индиански водачи по време на пожар в испанското посолство, където протестират срещу нарушенията на човешките права, умира Винсенте Менчу. Майката на Ригоберта Менчу също участва в опозиционното движение. През следващата година тя също е отведена от военните, многократно е изнасилвана и накрая убита.

Самата тя също участва в движението на баща й, Обединения комитет на селяните, и е търсена от правителството на Гватемала. След смъртта на майка й, тя избягва в Мексико. Там тя диктува на една антроположка своята биография "Аз,...Ригоберта Менчу", като разказва не само за своята лична съдба, а описва живота и обичаите на индианците в Гватемала (виж: Нашият съвет за книга). Тази книга и водената от Ригоберта Менчу кампания за социална справедливост привлича международното внимание върху конфликта между индианците и военното правителство в Гватемала.

През 1992 Ригоберта Менчу, като най-млада до момента носителка, получава Нобеловата награда за мир. Тя е първата индианка в историята на Нобеловата награда. Това решение не е неоспорвано, тъй като отношението й към насилието по време на годините в съпротива остава променливо. С парите от наградата на стойност 1,2 милиона долара тя основава своя фондация на името на баща й, за да продължи борбата за човешки права за индианците в Гватемала. Нейната активност води и до това, Обединените Нации да обявят 1993 година за "Международна година за правата на местните народи".

What I treasure most in life is being able to dream. During my most difficult moments and complex situations I have been able to dream of a more beautiful future.

[Начало на страница]

Нашият съвет за книга:

Elisabeth Burgos: Ригоберта Менчу – Живот в Гватемала, 1984 (Оригинално заглавие: Аз, Ригоберта Менчу - автобиографията на носителката на Нобеловата награда за мир се появява на много езици)

Описание (Текст на издателството):

"Ригоберта Менчу, една 26-годишна индианка от племето на Quichй, разказва за своя живот. Тя разказва за нравите и обичаите на своя народ, за отношението към "майката-земя" и за четирите елемента, за техните церемонии. Веднъж в седмицата те зачитат традициите на своите деди, а веднъж в седмицата - тези на католическата църква. Още от малка тя се научава да бъде вярна на своите деди, на своята култура и традиции. Семейството й живее няколко месеца в планината, където се занимава със земеделие. След това те трябва да работят на крайбрежието, където се обработват кафе и памук за износ. На осем години Ригоберта започва да работи там. През 1973 баща й е арестуван за първи път, а "богатите господари", които се правят на инженери, казват на селяните, че нямат право върху земята, че или трябва да си тръгнат, или да останат като работници. Баща й се посвещава на отбраната и по-късно, както и майка й и брат й, е убит. Тя започва да работи в CUC (Център за обединение на земеделските работници) и организира Campesinos в други общини."

"Ценно за четене преди всичко, защото тя, като индианка, като жена, като бедна, има смелостта, да премисля, да окаже съпротива, да издържи, да каже "Аз": 'И така в мен се пробуди съвестта.'"  [Ерих Хакл в: в-к Die Zeit]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.