Предпоставки

Нагоре Живот Цитати Предпоставки Материали Хипер-връзки

 


 

Образци

Гватемала 

Историята на Гватемала от колонизацията и унищожаването на културата на маите през испанците до кървавата гражданска война, която продължава и до днес, образува фона, предпоставките за живота и делото на Ригоберта Менчу Тумс. Тя се поделя на следните етапи:

Гватемала днес

Counter Insurgency

По пътя на мира

Други текстове:

bulletОткъс от текст на Global Vision за историята на Гватемала (английски)
bulletИзвадки от доклад на Amnesty International за Гватемала 1996 (английски)

 

Гватемала днес

Някога Гватемала е била като Перу една богата, плодородна и цивилизована страна, страната на маите. Маите са били майстори в области като астрономията и математиката. Техният календар тогава (през 16 век) е бил много по-точен от познатия в Европа грегориански. Маите са познавали небесните тела и са знаели, кога е най-доброто време за сеитба и събиране на реколта. Маите, също като инките, са имали добре функциониращо селско стопанство, не са познавали глада, докато не са дошли испанците, и са прогонили маите от тяхната собствена страна в търсенето си на злато или са ги превърнали в свои роби. Днес икономическата ситуация е също така тежка, както и в Перу.

Средната продължителност на живот е около 41 години, всяко пето дете не преживява 4-тия си рожден ден, всяко десето - своя 1-ви рожден ден и само всяко трето дете доживява своя 15-ти рожден ден. Днес наследници на испанците образуват около 2,1 % от населението, но притежават 70 % от обработваемата земя и управляват армията. 70 % от населението и днес са индианци. Те живеят в северните провинции на границата с Мексиоко. И до днес индианците биват прогонвани от техните земи. Те не притежават свидетелства за раждане, които да удостоверят, че са собственици на земите си. За индианците страната е на майката Земя, която дава достатъчно храна за всички хора. И в тази земя са погребани и техните деди, и прогонването за индинанците така не е само стопанска катастрофа...

На опитите на индианците да изискат по мирен път право върху земята, често се е отвръщало с брутални масови кланета. Силата на армията за периода 1973-1988 е многократно увеличена, чрез принудително присъединяване на млади индианци, които са принудени, да преследват и убиват брутално собствените си сънародници. За да придобием малко впечатление за това, какво конкретно означава прогонването и потушаването на въстанията, ще се опитам на кратко да представя събития, които са вълнували Ригоберта Менчу, и срещу които тя се е борила:

Фелипе умира на Finca, когато от самолет над кафена плантация се пръска с химикали, докато хората все още работят. Той не успява да понесе химичните препарати. Николас умира на две години от недохранване, също на Finca. Някой подарява на майката на Ригоберта куфар, в който тя погребва детето. Така тя загубва един работен ден, надзирателят я изхвърля. Тогава Ригоберта е току-що навършила 8 години. 18 години по-късно войници отвеждат Петрочино, най-младия й брат, 16-годишен, те го измъчват в продължение на дни, отрязват части от тялото му, поливат го накрая с бензин и го изгарят пред очите на членовете на семейството му. Бащата е изгорен през 1979 по време на атаката срещу испанското посолство. Майката е отвлечена през 1980, многократно е изнасилвана и измъчвана до смърт...

Има 22 различни езика на местните племена. Това още повече прави забележително постижението на индианците от 1978 да създадат организация, Comite de Unidad Campesina (CUC). Повечето индианци не говорят испански, повечето от тях никога не са ходили на училище.

[Начало на страница]

Counter Insurgency и "Политиката на изгорената земя"

От независимостта до началото на 19 век непрекъснато има въстания. През 1944 едно "революционно движение" успява да стигне до правителството, което означава аларма за собствениците на земята и за различните северно-американски компании (между които и United Fruit Company). Във всеки случай тези компании виждат заплаха за интересите си и заедно с CIA в Гватемала те установяват през 1954 военна диктатура с президент Генерал Кастилио Армас. От тогава той управлява армията. Избраният през 1958 президент Ydogoras през 1963 е свален от офицерска трупа. До 1978 методите за потушаване на въстанията се базират предимно на "селективна репресия", това означава изчезването на отделни личности, преди всичко лидери на народни органицазии, проф-съюзи и др.

По време на военните диктатури на Lucas Garcia (1978-1982) и Rios Montt (1982-1983) се слага началото на откритата война срещу цивилното население с поетапния план на Counter Insurgency, разработен заедно с CIA, който остава в историята като "политика на изпепелената земя". С масови убийства, жестоки мъчения спрямо хората и масови пожари армията предизвиква пълното разрушаване и изгаряне на 440 индиански села в страната и в съседната Мексико. Жестокостите са невиждани: бременни жени са разпорвани през корема, детски глави са размазвани на камъните ...

"Резултат" на военната репресия от 1978-1986: 150 000 убити, 46 000 изчезнали, 300 000 сираци, цифри, които дори за латино-американски отношения са твърде високи. Към Counter Insurgency спада и така нареченото установяване на т.нар. "села-модели", в които индианците живеят в своеобразна сигурност, контролирани и надзиравани от военните.

[Начало на страница]Начало на страница]

По пътя на мира

На основата на силен национален и международен натиск през 1986 военните са принудени да осъществят "преход към демокрация" и така за първи път след 1963 отново на чело на правителството застава цивилен президент, което обаче не променя почти нищо в политиката и дейностите на властоимащите. Преди военното правителство да се оттегли от власт, то издава амнистия за всички нарушения на човешките права, които са настъпили под неговото управление (1983-1986). Следващите цивилни правителтва се задоволяват с това, в резултат на което и до днес не е разгледан случай с цивилно-правов характер, което в прав текст означава, че понататъшни убийства се санкционират предварително, а убийците остават ненаказани.

Въпреки това индианците се организират и се противопоставят, с много жертви сред подпомаганите от чужбина собственици на земята, на мулти-националния капитал и военните. От 1993 съществуват различни споразумения и договори с правителството. Оттогава около 20.000 бежанци, придружавани от UNO или различни други организации за бежанците, се завръщат в страната. Завърналите се ги очаква в най-добрия случай прясно изорана земя в гористи местности. Към това идва и факта, че така наречените "цивилни патрули", които в продължение на години са изселвани принудително в места, където да тероризират индианското население, отново са активни.

 

 

Гватемала...

...се определя поради мекия климат като "страната на вечната пролет". Като трета по големина страна в Централна Америка тя граничи с Мексико, Хондурас, Ел Салвадор.

Официално име: Република Гватемала

Столица: Гватемала

Площ: 108.889 km2

Население: около 10 милиона (от тях над 50% са маи-индианци)

Официален език: Испански

Религия: Римско-католическа

Неграмотни: около 40%

[Начало на страница]

The Maya were the most advanced urban civilisation in the pre-Columbian Americas. They invented the concept of "zero" centuries before it was independently formulated in India, and measured the solar year with an error of only 17.28 seconds. Having flourished for two millennia in an area of 3,255,000 sq.km, they were first invaded by Spain in 1527, but put up such fierce resistance that the capital of their last kingdom to fall, Itza at Nojpeten, was not captured until 1697. Had the Maya not been decimated by European diseases such as chicken pox and measles, some historians believe the Spanish conquest might have ended in total defeat. According to Roderick Conway Morris, "One of the greatest crimes perpetrated against the Maya was the destruction of their thousands of books, spearheaded by the Franciscans, who - while preaching harmony and brotherly love - presided over a scorched-earth policy, backed up by the threat of the physical extinction of any who dared to resist it. So complete was the friars' success that only four books in Maya script survived."

More recently, the Guatemalan civil war began when the CIA toppled the democratically-elected government in 1954. The US-backed right-wing military juntas which followed have had one of the worst records of political repression, human rights abuses, and atrocities in recorded history. After opposition groups began organising among Indians in the countryside, the military responded with death squads and a scorched-earth "counterinsurgency" strategy that destroyed over four hundred ancient Mayan villages, displaced one million people, and left a hundred thousand unarmed Indians dead. Hundreds of mass graves across the country contain the remains of massacred civilians.

 

[Global Vision, www.global-vision.org/interview/menchu.html]

[Начало на страница]

Report from Amnesty International 1996 concerning Guatemala (Excerpts)

A Pattern of Systematic Human Rights Violations

Amnesty International continues to document a disturbing pattern of human rights violations in Guatemala. Extrajudicial executions, disappearances, torture, death threats, harassment and intimidation persist. The violations have been directed at many sectors of society including: trade unions and popular organizations, human rights defenders, journalists, students, religious personnel, those attempting to investigate past human rights violations, witnesses, former refugees and displaced people returning to their lands and street children. Of particular concern is the alarming level of threats and attacks that have been reported against human rights defenders during the year. Some have been the subject of verbal or written death threats as a result of their work. Others have been attacked and killed.

The perpetrators of these human rights violations are mainly the police and military and army-created civil patrols. In addition and citing the rise in urban crime, the government reportedly promoted the creation of new civilian self-defense squads to be armed and trained by the military. Both these and other new vigilante-style groups, also apparently working with official complicity, have allegedly engaged in social cleansing, killing members of youth gangs and others involved in petty crime. These new death squads have also been implicated in human rights violations against those perceived as being opponents of the government, reportedly disguising the attacks as common crimes to escape official accountability.

There has been little progress in clarifying the tens of thousands of past abuses. Those responsible for human rights violations continue to benefit from almost total impunity. In August, the United Nations (UN) Subcommission on Prevention of Discrimination and Protection of Minorities expressed deep concern at the impunity enjoyed by the perpetrators of human rights violations and at the inability of the judicial system to bring intellectual and material perpetrators of such acts before the courts. The Subcommission, reflecting reports and statements by MINUGUA, the United Nations Mission in Guatemala and Mуnica Pinto, the UN Special Expert, found that the majority of the violations breached the rights to life, integrity and personal security, and that state agents were either directly implicated or had failed in their duties to assure these rights to its citizens.

To date, none of those responsible for the deaths of thousands of people during the late l970s and early l980s at the height of the army's counter-insurgency campaign, have been brought to justice. During 1995, independent forensic groups undertook further exhumations at sites where large-scale extrajudicial executions had been reported during this period. Several hundred remains were uncovered, but Amnesty International knew of no case where official bodies undertook investigations to determine how the victims died nor who was responsible. Instead, family members, witnesses and human rights defenders involved in the exhumations were themselves threatened and harassed.

[Начало на страница]

На 5 октомври, 1995 26 войници стрелят по 200 завърнали се бежанци в селото Xaman в Alta Verapaz, като убиват 11 души, а други 30 са тежко ранени. През февруари 1996 полицаи прогонват стотици селяни в San Lucas Toliman в район Solola, от които 3-ма са тежко ранени, а 25 се водят оттогава за изчезнали. Не може да се мисли за наказание, въпреки, че убийците са известни. На 29 декември 1996 от правителството (президент Arzu) и с участието на различни въоръжени и невъоръжени организации, URNG (Unidad Revolutionaria Nacional Guatemalteca), е подписан мирен договор. С подписването на този договор в сила влизат различни споразумения за

bulletзаселването на бежанците,
bulletсъздаването на "комисия на правдата",
bulletидентичността и правата на индианските народи,
bulletсоцио-икономически аспекти и аграрния въпрос.

Част от мирния договор е и това, че различните въоръжени организации трябва да предадат оръжията си в рамките на два месеца и да се обединят в една легална партия, "обединена революционна партия" PRU. Възобновени проблеми: на 18 декември, 1996, или скоро преди подписването на мирния договор, гватемалският парламент издава отново амнистия за всички "в духа на конфликта" извършени престъпления. Думата "мирен процес" означава на езика на маите "обединете се, но винаги с голяма радост", с което индианците дават израз на това, че става дума за жизнена позиция, а не за сделка.

[от: http://members.aol.com/PfrJung/guatema.htm, Prot. Kirchengemeinde Mutterstadt]

[Начало на страница]

 

Теми Права на човека  I  Примери  I  Демокрация  I  Партии  I  Европа  I  Глобализация  I  Обединени Нации  I  Уст. развитие

Методи:    Политическа дидактика    I    Мирна педагогика    I    Методи

     

Тези Online-материали за политическо образование са разработени от agora-wissen, Сдружение за разпространение на знания чрез нови медии и политическо образование, Щутгарт. Моля, обръщайте се към нас при въпроси и забележки.